Единното разрешение за пребиваване и работа е начинът, по който повечето граждани на трети държави започват работа при български работодател. С едно решение работникът получава право да живее в България и право да работи — но само при този работодател, на тази позиция и при тези условия, за срока на договора и не повече от три години.
Тъй като процедурата се движи от работодателя, тази публикация е написана предимно от негова гледна точка. Кандидатите ще намерят своята част в таблицата „кой какво подготвя“.
Три въпроса преди подаването
1. В рамките на ограничението за чуждестранни служители ли сте?
По правило гражданите на трети държави не може да надвишават 20% от средносписъчния брой на персонала за предходните 12 месеца — 35% за малките и средните предприятия. Ще декларирате броя на служителите си за всеки месец от последната година, затова първо направете сметката. Ако сте на границата, проверете дали позицията не отговаря на условията за Синя карта на ЕС, която е извън ограничението (чл. 17, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност).
2. Можете ли да покажете, че първо сте търсили на местния пазар?
Агенцията по заетостта проверява дали позицията може да бъде заета от лице, което вече има достъп до българския пазар на труда — т.нар. пазарен тест. Необходима е писмена обосновка защо е нужен именно този кандидат и защо не са наети български граждани или граждани на ЕС, подкрепена с копия от публикуваните обяви.
3. Отговаря ли кандидатът на позицията по документи?
Позицията трябва да съответства на Националната класификация на професиите и длъжностите, а образованието, квалификацията и опитът на кандидата — на позицията. При регулираните професии може да се изисква признаване на квалификацията, преди да започне работа.
Кой какво подготвя
| Кандидатът | Работодателят |
|---|---|
| Копие от валиден паспорт (страниците със снимка и данни) | Подписан срочен трудов договор за длъжност с код по Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД), влизащ в сила с издаването на документа за пребиваване |
| Свидетелство за съдимост от държавата на гражданство или обичайно пребиваване — апостилирано или легализирано и преведено | Длъжностна характеристика |
| Доказателство за жилище в България (при подаването, ако кандидатът вече пребивава тук; в противен случай — със заявлението за виза и след пристигането) | Обосновка за наемане на гражданин на трета държава |
| Дипломи, удостоверения за квалификация, доказателства за опит | Доказателства за търсене на кандидати на българския и европейския пазар |
| Удостоверение от НАЦИД за признаване на висше образование, придобито в чуждестранно висше училище; признаване на квалификацията при регулирани професии | Декларация за наетите граждани на трети държави и основанието им за пребиваване |
| Здравна застраховка, валидна в България, ако лицето не е осигурено тук | Декларации за броя на персонала за всеки от последните 12 месеца и за равните условия на труд и заплащане |
Чуждестранните удостоверения обикновено са най-бавната част от преписката. Поръчайте ги първи.
Сроковете
Подаване
Работодателят подава заявлението в Дирекция „Миграция“ (или в съответното звено „Миграция“ към областната дирекция на МВР).
Изпращане — до 14 дни
Преписката се изпраща електронно на Агенцията по заетостта и на ДАНС за становище.
Становище на Агенцията по заетостта — до 15 дни
Агенцията потвърждава дали са налице основания за достъп до пазара на труда.
Уведомяване на работодателя — до 3 дни
При положителни становища Дирекция „Миграция“ уведомява работодателя и Министерството на външните работи.
Заявление за виза — до 20 дни
Работникът кандидатства за виза тип D в българско консулство, когато е необходима виза.
Пристигане — до 14 дни след влизането
Работодателят и работникът се явяват в Дирекция „Миграция“ с копие от страницата с визата и здравна застраховка за поне три месеца.
Разрешение
Издават се единното разрешение и документът за пребиваване.
Като се вземат предвид документите от чужбина, преводите и консулските часове, целият процес обикновено отнема от три до шест месеца. Работник, който вече пребивава законно в България, може — в зависимост от статута си — да завърши процедурата, без да напуска страната. Проверете това, преди да започнете.
След разрешението
- Обвързано с работата. Разрешението не дава общ достъп до пазара на труда. Преминаването при друг работодател изисква нова процедура; работникът не може да започне при нов работодател въз основа на старото разрешение. Съгласно действащия закон правото на пребиваване се прекратява с прекратяването на трудовото правоотношение, а работодателят е длъжен да уведоми Дирекция „Миграция“ в срок от три дни. Законопроект за въвеждане на преработената Директива на ЕС за единното разрешение, който очаква приемане от юли 2026 г., би облекчил тези правила — проверете актуалното положение, преди да предприемете действия.
- Продължаване. Ако трудовото правоотношение продължава и условията са изпълнени, разрешението може да бъде продължено.
- Семейство. След като работникът притежава разрешение за срок от поне една година, може да започне отделна процедура по събиране на семейство.
Често задавани въпроси
Можем ли да наемем толкова чуждестранни работници, колкото ни трябват?
Не. Ограничението от 20% (35% за МСП) се прилага за наетите с единно разрешение. Висококвалифицираните служители със Синя карта на ЕС не попадат в него (чл. 17, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност), затова проверете навреме дали позицията отговаря на условията.
Кандидатът вече е в България с друго разрешение. Трябва ли да напусне, за да получи виза?
Не винаги. Някои лица могат да сменят основанието си от България в зависимост от настоящия си статут. Ако работникът вече притежава българско разрешение за пребиваване, заявлението трябва да бъде подадено най-малко два месеца преди изтичането на това разрешение. Проверяваме това преди подаването, тъй като може да спести седмици.
Може ли работникът да започне преди издаването на разрешението?
Не. Трудовият договор влиза в сила едва след издаването на документа за пребиваване.
Публикацията съдържа обща информация за българското право към датата на издаване и не представлява правен съвет по конкретен случай.
