Ниските данъци са сред основните причини учредителите да изберат България, но парите все пак трябва да излязат от дружеството по правилния начин. Дивидент, изплатен без надлежно решение, или фирмена карта, използвана за лични разходи, могат да превърнат данък от 5% в много по-голяма сметка. Правилата са прости, щом редът на стъпките е ясен.
Стандартният път: годишен дивидент
Годишен финансов отчет
Дружеството приключва годината и изготвя финансовия си отчет, който показва печалбата след корпоративния данък от 10%.
Решение
Общото събрание — или едноличният собственик — приема отчета и решава каква част от печалбата, включително неразпределената от минали години, да бъде разпределена.
Удържане
Дружеството удържа 5% данък върху дивидента от дела на всеки собственик.
Плащане
Нетният дивидент се изплаща по банков път.
Деклариране
Удържаният данък се внася и декларира до края на месеца, следващ тримесечието, през което е разпределен дивидентът.
Дивиденти могат да се изплащат само от печалба, отразена в приетия финансов отчет. Изплащането на повече, отколкото дружеството е спечелило, изобщо не е дивидент и се третира съответно.
Авансови дивиденти през годината
Собствениците често искат средства преди края на годината. От 2022 г. НАП приема авансовото разпределяне на дивиденти при три условия: обоснована прогноза, че годината ще приключи с достатъчна печалба, формално решение на собствениците и ясна счетоводна следа. Ако действителната годишна печалба се окаже по-малка от изплатеното, разликата се третира като скрито разпределение на печалба — затова авансовите дивиденти трябва да остават в разумни граници спрямо прогнозата.
Възнаграждение или дивидент?
| Път | Как се облага | Кога е подходящ |
|---|---|---|
| Дивидент | 10% корпоративен данък, след това 5% данък върху дивидента | Собственици, които не се нуждаят от осигуряване в България или са осигурени другаде |
| Заплата или възнаграждение на управителя | 10% данък върху доходите плюс социални и здравни осигуровки до максималния осигурителен доход (2 300 евро месечно от август 2026 г.) | Собственици, които живеят в България и искат здравно осигуряване и пенсионни права тук |
Много собственици-управители съчетават двете: умерено възнаграждение за осигуряване и дивиденти за останалото. Правилното съотношение зависи от това къде собственикът живее и плаща данъци — вижте данъчно резидентство в България.
Дивиденти към собственици в чужбина
- Дружества майки от ЕС и ЕИП по правило са освободени от данъка от 5% по българските правила, въвеждащи Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества, при изпълнени условия.
- Други чуждестранни собственици могат да ползват по-ниска ставка или освобождаване по спогодба за избягване на двойното данъчно облагане — с удостоверение за местно лице и процедурата, която спогодбата изисква.
- Физически лица в чужбина може да дължат данък и в държавата си, обикновено с приспадане на българските 5%.
Капанът на скритото разпределение
Лични разходи, платени от дружеството, автомобили и жилища за лично ползване, безлихвени заеми на собствениците и плащания без делова цел могат да бъдат преквалифицирани като скрито разпределение на печалба. То се облага много по-тежко от дивидента. Разделянето на парите на дружеството от личните е най-евтиното данъчно планиране.
Въпроси, които клиентите задават
Собственик съм на ЕООД. Мога ли да тегля пари всеки месец?
Не като неформално теглене. Можете да си изплащате възнаграждение или да решите авансови дивиденти при условията по-горе. Средства, изтеглени без такова основание, са заем към Вас — или скрито разпределение.
Трябва ли да разпределим цялата печалба?
Не. Собствениците решават колко да разпределят и колко да задържат в дружеството. Неразпределената печалба може да се разпредели в следващи години.
Дружеството ни майка е извън ЕС. Каква ставка се прилага?
Българските 5%, освен ако спогодба с държавата на дружеството майка не предвижда по-ниска. Проверяваме спогодбата и подготвяме документите преди плащането, защото облекчението се получава по-лесно предварително, отколкото чрез последващо възстановяване.
Публикацията съдържа обща информация за българското право към датата на издаване и не представлява правен съвет по конкретен случай.
