Данъци

Регистрация по ДДС в България — кога е задължителна и какво следва

Повечето нови дружества започват извън системата на ДДС — но оборотът не е единственото основание, а една чуждестранна фактура може да направи регистрацията задължителна. Кога да се регистрирате, кога си струва по-рано и какво се променя след това.

Автор  3 мин. четене

Калкулатор и химикалка върху лист с ръкописни изчисления
В тази публикация
  1. Прагът на оборота
  2. Основания, които не зависят от оборота
  3. Да се регистрирате ли доброволно?
  4. Какво се променя след регистрацията
  5. Въпроси, които клиентите задават

Новорегистрираното българско дружество не е автоматично регистрирано по ДДС. То влиза в системата, когато оборотът му надхвърли прага, когато купува определени услуги или стоки от чужбина или когато избере да се регистрира доброволно. Пропуснатото основание е една от най-честите — и най-скъпите — грешки на младите дружества, защото неначисленият ДДС може да бъде установен впоследствие, с лихви и глоби.

Прагът на оборота

От 2026 г. прагът е 51 130 евро облагаем оборот за календарната година, считано от 1 януари. Щом дружеството го надхвърли, то трябва да подаде заявление за регистрация в 7-дневен срок, и от този момент доставките му се облагат с ДДС. В оборота влизат повечето продажби на стоки и услуги в страната; освободените доставки, като повечето наеми на жилища, не се включват.

Основания, които не зависят от оборота

  • Услуги от чужбина: дружество, което получава от чуждестранен доставчик услуги с място на изпълнение в България — софтуерни абонаменти, реклама, консултации — трябва да се регистрира, дори без собствени продажби. Много стартиращи дружества попадат тук заради обикновени онлайн абонаменти.
  • Стоки от други държави от ЕС: покупки над годишен праг правят регистрацията задължителна.
  • Продажби на потребители в други държави от ЕС: над 10 000 евро годишно общо за ЕС ДДС се дължи в държавата на клиента, обикновено чрез режима „обслужване на едно гише“.
  • Чуждестранни лица: дружество, установено в чужбина, което извършва облагаеми доставки в България, може да трябва да се регистрира тук; лицата извън ЕС обикновено го правят чрез акредитиран представител.

Да се регистрирате ли доброволно?

Доброволна регистрация е възможна по всяко време. Тя позволява на дружеството да ползва данъчен кредит за ДДС по разходите си — полезно, когато клиентите му са фирми, които също ползват кредит, или когато първоначалните разходи са големи. Недостатъците са месечната администрация и, при продажби на потребители, добавените 20% към цената. Кратко изчисление на очакваните разходи и видовете клиенти обикновено решава въпроса.

Какво се променя след регистрацията

  1. Фактури

    Данъчните фактури се издават в 5-дневен срок от доставката и съдържат задължителните реквизити, включително ДДС номерата на страните, когато е приложимо.

  2. Месечна справка-декларация

    Справката-декларация с дневниците за продажби и покупки се подава, а дължимият ДДС се внася до 14-о число на следващия месец — включително за месеци без дейност.

  3. Отчитане в ЕС

    Доставките към регистрирани по ДДС клиенти в други държави от ЕС се отчитат и с месечна VIES декларация.

  4. Документи

    Фактурите, дневниците и договорите се пазят, за да може данъчният кредит да бъде защитен при проверка.

Въпроси, които клиентите задават

Дружеството ни току-що е регистрирано. Трябва ли веднага ДДС номер?

Обикновено не. Освен ако не е налице някое от основанията по-горе — най-често платени услуги от чуждестранни доставчици — дружеството може да остане извън ДДС, докато оборотът му не наближи прага. Проверяваме очакваните доставчици и клиенти още при учредяването.

Надхвърлихме прага през март. Какво става с продажбите преди това?

ДДС се начислява след регистрацията; по-ранните продажби остават извън ДДС. Рискът е в закъснялото заявление: ДДС за продажби след изтичането на срока може да бъде установен, дори ако не е бил начислен на клиента.

Може ли дружество да се дерегистрира, ако оборотът падне?

Да, при условията на ЗДДС, но дерегистрацията може да изисква връщане на ползван данъчен кредит за активи. Струва си да се планира, а не да се прави автоматично.

Публикацията съдържа обща информация за българското право към датата на издаване и не представлява правен съвет по конкретен случай.

Обсъдете случая си

Обикновено един кратък разговор е достатъчен, за да разберете кой път е подходящ и какво включва.

Заявете консултация

Още по темата

Всички публикации

Евробанкноти с различен номинал, разпръснати върху маса

Данъци

Изплащане на печалба от българско дружество — дивиденти, възнаграждение и правилата между тях

В България печалбата на дружеството се облага с 10%, а дивидентът — с 5%, общо 14,5%. Как се решава и изплаща дивидент, кога е допустим авансов дивидент, кога възнаграждението е по-удачно и кои „преки пътища“ данъчните органи третират като скрито разпределение.

Кашони за преместване, наредени до огрян от слънце прозорец в нов дом

Данъци

Данъчно пребиваване в България — правилата, които определят къде плащате

Разрешението за пребиваване не Ви прави данъчно пребиваващ, а напускането на предишната държава не прекратява автоматично данъчните Ви връзки с нея. Двата български критерия, какво значат за доходите Ви и как да документирате преместването.

Малко зелено листо, израснало на клон на дърво

Корпоративно право

Клон или дъщерно дружество? Как чуждестранна компания стъпва в България

Клонът оставя всичко в рамките на компанията майка; дъщерното дружество задържа българския риск в България. Как се сравняват двата варианта по отговорност, документи, данъци и начина, по който Ви виждат българските партньори.

Meridian Business Law

Разкажете ни към какво се стремите.

Опишете ситуацията си в няколко изречения. Ще получите откровена преценка на възможностите, сроковете и нужните документи.

Свържете се с нас
WhatsApp
Обадете се Консултация