Нов старт за свръхзадлъжнели лица — Законът за несъстоятелност на физическите лица

Доскоро физическо лице в България, което вече не може да плаща дълговете си, нямаше изход: изпълнението можеше да продължава с години, лихвите се трупаха, а процедура, която да постави край, липсваше. България беше последната държава в ЕС без общ режим за несъстоятелност на физическите лица.

Това се промени със Закона за несъстоятелност на физическите лица, обнародван в „Държавен вестник“, бр. 54 от 4 юли 2025 г. и приет като един от ангажиментите по Плана за възстановяване и устойчивост. Законът влезе в сила на 8 юли 2025 г. Молби могат да се подават от 3 август 2026 г., когато министърът на правосъдието въведе в експлоатация модула на Регистъра на несъстоятелността за производствата на физически лица — регистъра, в който се отразява всяка стъпка по делата.

Кой може да се възползва

Добросъвестността е ключът. Законът изброява обстоятелствата, които я изключват, сред които:

• осъждане за престъпление срещу кредиторите;
• отказ от работа без уважителна причина;
• неизпълнение на задължението за деклариране на доходи;
• безвъзмездно разпореждане с ценно имущество;
• поемане на задължения, явно несъразмерни на доходите;
• предоставяне на невярна информация или възпрепятстване на синдика.

Как протича процедурата

1. Молба

   Длъжникът подава молба до районния съд по настоящия си адрес, с пълна информация за работата, задълженията и имуществото си, придружена от документи, декларации и проект на план за погасяване.

2. Предварителни мерки

   Съдът може да изиска допълнителни доказателства и служебно да постанови обезпечителни мерки — включително спиране на изпълнението срещу длъжника.

3. Откриване

   При наличие на условията съдът открива производството и назначава синдик. Оттогава длъжникът се нуждае от съгласието на синдика за всяка сделка с имуществото си, освен обичайните разходи за живот. Съдебните и арбитражните дела срещу него се спират, а повечето изпълнителни дела се прекратяват.

4. План за погасяване

   Планът може да предвиди отсрочване или разсрочване на задълженията до три години. Кредиторите гласуват, а съдът го утвърждава, ако отговаря на законовите изисквания. Утвърденият план обвързва длъжника и всички кредитори с вземания, възникнали преди откриването.

5. Ако няма план

   Съдът обявява длъжника в несъстоятелност, лишава го от правото да управлява масата и постановява осребряването ѝ. Всички задължения стават изискуеми.

6. Разпределение

   Синдикът разпределя сумите по законовия ред на привилегиите. Непредявените в производството вземания се погасяват.

Какво включва масата — и семейното жилище

Масата на несъстоятелността обхваща цялото имущество на длъжника, включително дела му в съпружеската имуществена общност. Някои активи са изключени, като най-важното изключение е единственото жилище на длъжника, което той обитава постоянно — освен ако е ипотекирано: ипотекарният кредитор може да насочи изпълнение върху него.

Новият старт

За добросъвестния длъжник задълженията се погасяват по един от два начина: чрез изпълнение на утвърден план за погасяване или — ако вместо това имуществото е осребрено — с решение на съда след изчерпване на масата. Не всичко се опрощава. Глобите, задълженията за издръжка и обезщетенията за вреди от непозволено увреждане остават, както и задълженията, възникнали след откриването на производството, и обезпечените задължения до размера на обезпечението; поръчителите и солидарните длъжници продължават да отговарят.

Подходяща ли е процедурата за Вас?

Несъстоятелността на физическо лице е сериозна процедура с реални последици за свободата Ви да се разпореждате с имуществото си. Преди да подадете молба, е добре да проверите дали част от дълга не е нищожен по принцип — например незаконните неустойки и лихви при бързите кредити — и дали все още е възможно извънсъдебно споразумение.

Често задавани въпроси

Публикацията съдържа обща информация за българското право към датата на издаване и не представлява правен съвет по конкретен случай.