Трансграничните наследства вече са обичайни в България: българи, емигрирали преди десетилетия, все още притежават семейни жилища тук, а чужденци, купили ваканционни имоти, ги оставят на деца, живеещи другаде. Правните стъпки са изпълними, но съчетават право на ЕС, българска процедура и местен данък — а забавянето обикновено ги оскъпява.
Правото на коя държава урежда наследството?
При смърт на или след 17 август 2015 г. решава Регламентът на ЕС за наследяването (№ 650/2012). По правило цялото наследство — включително имотите в България — се урежда от правото на държавата, в която починалият е имал последно обичайно местопребиваване. Със завещание лицето може вместо това да избере правото на своето гражданство.
Каквото и право да урежда наследяването, българските правила продължават да определят как се отразява собствеността върху недвижими имоти в България, а за тях се прилагат и българските данъчни правила.
Какво се случва в България
Удостоверение за наследници
Издава се от общината по последния постоянен адрес на починалия в България. В него са посочени законните наследници и то е основният документ пред банки, нотариуси и регистри.
Решение: приемане или отказ
Приемането може да бъде мълчаливо, но формалното заявление до районния съд дава сигурност. Наследниците, които се притесняват от дългове, могат да приемат по опис, което ограничава отговорността им до стойността на наследството. Отказът се прави с писмено заявление до районния съд.
Данъчна декларация
Подава се в 6-месечен срок от смъртта в общината по последния постоянен адрес на наследодателя, която определя дължимия данък. Декларация, подадена от един наследник, ползва и останалите; за закъснение се налага глоба.
Собственост и вписване
Правата на наследниците се отразяват в Имотния регистър; след това имотът може да бъде продаден, поделен или запазен.
Данък върху наследството
Данъкът върху наследството в България е местен данък с умерени ставки и широко освобождаване за най-близките:
| Наследник | Данък |
|---|---|
| Преживял съпруг и наследници по права линия (деца, внуци, родители, баби и дядовци) | Освободени |
| Братя, сестри и техните деца | 0,4%–0,8% върху частта от дела на всеки наследник над около 127 823 евро |
| Други наследници | 3,3%–6,6% върху частта от дела на всеки наследник над около 127 823 евро |
Всяка община определя точната ставка в тези граници. Прагът са досегашните 250 000 лв., превалутирани по фиксирания курс.
Какво изненадва наследниците в чужбина
- Земеделска земя и гори. Наследниците от държави извън ЕС могат да ги наследят, но трябва да ги прехвърлят в тригодишен срок на лице, което има право да ги притежава.
- Запазена част. Според българското право децата, преживелият съпруг и в някои случаи родителите имат запазена част, която не може да бъде отнета със завещание.
- Съсобственост. Няколко наследници стават съсобственици. Ако не се разберат дали да продадат или запазят имота, всеки от тях може да поиска съдебна делба.
- Документи от чужбина. Актовете за смърт и раждане, издадени в чужбина, трябва да бъдат апостилирани или легализирани и преведени.
Често задавани въпроси
Трябва ли да пътувам до България, за да уредя наследството?
Обикновено не. С нотариално заверено и апостилирано пълномощно можем да получим удостоверението за наследници, да подадем декларациите, да впишем имота и, ако желаете, да го продадем от Ваше име.
Ще платя ли данък върху наследството и в България, и в моята държава?
Възможно е. България облага имота в България, а държавата, в която живеете, може също да облага наследството по свои правила. Дали ще бъде признат приспадане зависи от правото на тази държава и от приложима спогодба, затова е добре да проверите това преди разпределянето на наследството.
Починалият имаше дългове. Отговарям ли за тях?
Наследник, който приеме без резерви, отговаря за дълговете на наследодателя съразмерно на дела си. Приемането по опис ограничава отговорността до стойността на наследеното, а отказът я изключва напълно — но означава и отказ от наследството.
Публикацията съдържа обща информация за българското право към датата на издаване и не представлява правен съвет по конкретен случай.