От присъединяването си към ЕС през 2007 г. и към еврозоната през 2026 г. България прилага пряко европейските регламенти и въвежда директивите чрез национални закони. При противоречие предимство има правото на ЕС. За клиентите това не е академичен въпрос: то може да е аргументът, който открива право на пребиваване, обезсилва неравноправна клауза или оспорва акт на национален орган.
Типични въпроси
- Свободно движение. Пребиваване и работа на граждани на ЕС в България и права на членовете на техните семейства от трети държави.
- Дългосрочно пребиваващи. Използване на статута на дългосрочно пребиваващ в ЕС, получен в България, за преместване в друга държава членка, и обратно.
- Директен ефект. Позоваване срещу публичен орган на директива, която България е въвела със закъснение или неправилно.
- Конкуренция и държавни помощи. Съответствие, сигнали и защита в производства по европейските и българските правила за конкуренцията.
- Защита на потребителите. Европейските потребителски правила, които често са решаващи при спорове по кредити и договори.
- Процедури на ЕС. Жалби до Европейската комисия и преюдициални запитвания до Съда на ЕС чрез националните съдилища.
- Права на пребиваване и работа на граждани на ЕС и техните семейства
- Прилагане на директиви и регламенти на ЕС в българските производства
- Регулаторно съответствие с изискванията на ЕС
- Жалби до Европейската комисия; жалби до ЕСПЧ
- Право на конкуренцията на ЕС и държавни помощи
- Европейски правила за защита на потребителите
- GDPR и защита на личните данни
Често задавани въпроси
Какви права по правото на ЕС имат гражданите на трети държави, живеещи в България?
Законно пребиваващите могат да пътуват в Шенгенското пространство за краткосрочен престой, имат достъп до пазара на труда при условията на своето разрешение и са защитени срещу дискриминация. Получилите статут на дългосрочно пребиваващ в ЕС след пет години придобиват допълнителни права да живеят и работят в други държави членки.
Кога мога да се позова пряко на директива в България?
Регламентите се прилагат пряко. Директивата по правило изисква национално въвеждане, но след изтичане на срока ясна и безусловна разпоредба може да бъде противопоставена на държавата и публичните органи, дори ако България не я е въвела правилно. Националните съдилища са длъжни и да тълкуват българското право в съответствие с директивите, доколкото е възможно.
